Мерки за процесуална принуда

 

  Една от процесуалните гаранции на правото на защита е неприкосновеността на личността. Според НПК спрямо гражданите в Наказателния процес не могат да се вземат мерки, които не са предвидени в НПК. Уредбата е в раздел II от Главата за обвиняемия, тъй като най-често се прилагат за него.

Установени са правила за поведение, целящи бързо и ефективно провеждане на Наказателния процес и нямат санкционен характер.

В НПК са посочени критериите и определените мерки се вземат с процесуален акт от компетентен орган - съд. В досъдебното производство определените мерки домашен арест и задържане под стража, отстраняване от длъжност, настаняване в психиатрично заведение, мерки за обезпечаване и всички ограничителни действия, които представляват значително посегателство върху правата и свободите на гражданите задължително се вземат от съд.

 

Мярката за неотклонение - подписка: се състои в поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Целта е обвиняемият да се явява, когато бъде призован. Подписката е най-леката и най-често налаганата мярка за неотклонение. Задължението за явяване произтича от статута на обвиняемия и мярка за неотклонение обезпечава това явяване.

 

Гаранция. Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. В практиката обаче няма случай на гаранция в ценни книжа, тъй като има проблем с остойностяването им и гарантирането на тази стойност за определено време. При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото състояние на обвиняемия. В случай на неизпълнение на задълженията, свързани с гаранцията, парите се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да се определи и гаранция в по-голям размер, вместо да се премине към задържане под стража като по-тежка мярка. При определянето на паричната гаранция се дава срок за внасянето й. Ако не се внесе в срок, може да се вземе по-тежка мярка за неотклонение - задържане под стража. Докато не се внесе, лицето не се освобождава. Когато отпадне нуждата от гаранция, гаранцията се освобождава. Ако от момента на отпадане в 3-год. срок не се поиска, тя се отнема в полза на държавата.

Разпоредбата дава възможност гаранцията да бъде внесена от обвиняемия или друго лице. На практика след влизане в сила на присъдата Агенцията по държавни вземания насочва принудително изпълнение към гаранцията.

 

 Домашен арест. Домашният адрес се състои само в забрана обвиняемия да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Както и при задържането под стража целта е обвиняемия да бъде изолиран. В много случаи тази мярка за неотклонение дори е по-тежка с оглед конкретните обстоятелства.

 

 Задържането под стража се изпълнява в местата за лишаване от свобода или в следствения арест, има ограничен достъп, определен режим и т.н.

  Предпоставки за тази най-тежка мярка са:

  Взема се в случаи на тежки престъпления - тежко е престъплението, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и има реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Това е разликата с другите мерки за неотклонение. Законодателят предварително е счел, че има реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление. Степента на обществена опасност е достатъчно висока.

Съдът преценява реална ли е опасността или не. Мярката за Неотклонение задържане под стража в досъдебното производство е срочна. За задържането под стража незабавно се уведомява - семейството, МВнР, когато обвиняемия е чужд гражданин, децата, ако нямат близки, които да се грижат за тях се настаняват незабавно в детска стая, детска градина или интернат.

  Контролът върху мярката за неотклонение също се осъществява от съда. За да се предотвратят неоснователни чести молби за изменение на мярка за неотклонение закона предвижда че, съдът може да определи срок, в който ново искане на същите лица е недопустимо - не повече от 2 месеца от влизане в сила на определението.

 

Други мерки за процесуална принуда са: Забрана за доближаване до пострадалия:

 Тази мярка за неотклонение е нова в НПК. Приложима е при някой, при който доближаването може да има психическо въздействие на пострадалия.

 

Останалите мерки за неотклонение са: Отстраняване на обвиняемия от длъжност; Принудително довеждане; мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата; мерки за обезпечаване на гражданския иск: чл. 73, НПК.